Следният забавен текст ми беше изпратен от един приятел. Свален е от предаване по телевизия Европа, излъчено в края на 2009-та година.
-------------------------------------------------
Когато става дума за кучета няма статистика за вкусовете, но малко породи поляризират мненията толкова много, колкото мопса, който или се издига в култ, или го намират за доста противен. Първоначално отглеждан в Китай, мопсът е познат със забележителния си нрав и е бил изключително желан тук в Европа през 17-и век, когато е бил любимец на кралските особи и благородниците. Мария Антоанета и дори кралица Виктория били горди притежателки на мопсове – порода, която днес преживява ренесанс и чиито представители са звездите на специална изложба в Майнц.
Нека бъдем честни – те не са красиви. Мопсовете имат набръчкани лица и къси муцуни, тантурести са, с изпъкнали влажни очи. Та това нормално куче ли е? Но подобно описание се приема съвсем нормално днес, защото мопсовете отнова са на мода.
Изложбата “Мопскулт” в Ландесмузеум в Майнц представя историята на това странно куче. Както споменахме, топчестото същество е станало символ на аристократичен статус през 17-и век. Принц-епископ Фердинанд оплаква смъртта на любимото куче мопс в поема от 1694 г. Мопсът става символ на изисканост и моден аксесоар във висшите слоеве на обществото.
Волфганг Заал, експерт по мопсовете:
– Мопсът определено е бил куче на елита, на аристокрацията. Обикновено се е свързвал с признак за влияние и власт. В мезуа в Майнц можете да видите, че мопсовете често носели модни накити и нашийници, докато на едно маслена картина, за която се сещам, собственикът му носи сравнително семпли дрехи. Ще си помислите едва ли не, че кучето е било по-ценно от човека. То очевидно е било много модно и определено скъпо ценено.
Хората толкова обичали мопсовете, че през 18-и век били създадени тайни мопс-общества. Те имитирали идеята за елитните тайни масонски общества, които били само и единствено за мъже. За разлика от тях в мопс-обществата можели да се включват и жени. Ритуалът по посвещаването – трябвало със завързани очи да целунеш задницата на мопс.
Волфганг Заал:
Масоните били забранени от църквата в началото на 18-и век и е много вероятно хората да са търсили общества, в които да се срещат, без да кръстосват шпаги с властимащите. По онова време мопсовете били толкова популярни, че този орден бил наречен на тях. Орденът на мопса.
Любимецът на висшата класа скоро станал обект на желание и на по-малко заможните. През 19-и век мопсът е харесван от всички, но след това популярността му започнала да намалява. Породата сигурно щяла да изчезне, ако не се намесили редица писатели и художници. Мопсът украсявал корицата на сатиричното политическо списание “Симплицисимус”. Творчеството на карикатуристи като Томас Теодор Хайне било повлияно от специфичните черти на мопса.
Днес в Германия е всеизвесно, че комикът Лориот е луд по своите мопсове. Това е показателно, че песът отново е заел мястото си до богатите и известните. Кучето отново носи копринен брокат, движи се в луксозни возила и яде паста в италиански ресторанти от най-висока класа. Кучешки живот? Едва ли! Някои неща не са се променили за три века.
